Dataset Preview
The full dataset viewer is not available (click to read why). Only showing a preview of the rows.
(ReadTimeoutError("HTTPSConnectionPool(host='huggingface.co', port=443): Read timed out. (read timeout=10)"), '(Request ID: b26740e3-df19-40b5-a951-4ad3a637b5c0)')
Error code: UnexpectedError
Need help to make the dataset viewer work? Make sure to review how to configure the dataset viewer, and open a discussion for direct support.
text string |
|---|
�лагодаря ти. — От здравото й око закапаха сълзи, а неподвижното, на парализираната от удара страна, остана изцъклено безстрастно към тавана.
— Разбира се, че ще дойда.
— Аз те видях — продължи да шепне тя. — С каква сила те е надарил господ, Джони! Нали ти казвах? Нали ти го казвах?
— Да, каза ми.
— Бог те е отред... |
ъвестно за цел да _отрови_ половата любов — и то в нейната най-вътрешна природа… И за да не оставя капчица съмнение както в повърхностното, така и в сериозното разбиране на този въпрос, ще спомена още нещо от моралния ми кодекс против тоя _порок_ — а с думата _порок_ определям и същевременно се опълчвам срещу всяка ант... |
�о пода, и ги сложи на бюрото. Тогава Кресич се изправи, краката му все още се подкосяваха, извърна очи от кръвта, която бе оставила следи по рогозката.
Коледи и четирима от хората му го съпроводиха през същата врата, през която бяха минали Рединг и пазачите му. Отидоха по коридора до сектора, където се намираше малки... |
�да помощ и някои от земните смятат, че вместо да им помагаме, ние им налагаме със сила взети от други решения.
Фарен Силиом изобрази неохотно съгласие. През последните десет години Олми бе забелязал, че сред чиновниците и администраторите от Хексамона все по-често се шири неприязнено отношение спрямо земните. А и сам... |
лифорнийския университет — Кътър беше се плъзнал на неговото място така плавно, както кораб-разрушител до пристана.
Той седеше зад бюрото си в добре скроен костюм, като сърбаш кафето си от чаша, на която беше гравиран надписът „Белкнап“, за да напомня на околните, че някога е командвал този кръстосва Ако случайният по... |
че бяха на няколко мили от града и тя се отклони от главния път и зави по малък, мръсен, неотбелязан път, който се кривеше и завиваше в продължение на половин миля.
— Накъде, по дяволите, сме тръгна ли? — попита Енгъс вгледан напред.
— Каза ми, че искаш усамотеност и красива гледка. Това ти и предлагам.
Най-сетне тя... |
ди да излезе, тя не беше настроила деветоножката и сега я включи, без да запалва светлината. Съвсем тихичко звънна гривната й и я предупреди за промяната на въздуха в помещението. Светна малкото розово око на деветоножката. Родис видя добре затворената врата на спалнята. Някой я дебнеше, скрит в първата стая — вратата ... |
м и Воюса, покрай пл. Грамос на север към Островското езеро и включваща всички земи около Охридското и Преспанското езеро.*9 Но в замяна Борис трябвало да разтрогне военния си съюз с немския крал и да не влиза в никакви по-близки отношения с него, като се ограничи само със запазване на мира. Най-важното условие обаче б... |
�ойде на мое място. В сравнение с този, който ме изпрати, и аз не съм повече от вас. Само инструмент в ръцете му.
— Всички ние сме такива — прошепна Симон, отстъпи назад, изправи рамене и заговори със силен, твърд глас: — Ще продължим делото ти, господарю. Ще тръгнем по света и ще множим учението ти, ще се опитаме да ... |
— Трябва да намерим хранилището за кръв — нареди Петров. — Претърсете стаята.
Мъжете се разпръснаха.
— Стигнахме ли вече? — попита шепнешком полковник Кокол. Ръцете го боляха от постоянното притискане на скобите.
— Близо сме — капитанът погледна проследяващия прибор, окачен на шията му.
На равни разстояния, при... |
що пред влиянието на Жул Верн.
Общо взето, учените изглежда са лоши пророци; това е доста изненадващо: въображението се смята за едно от задължителните качества на добрия учен. И все пак неведнъж и дваж изтъкнати астрономи и физици са изпадали в глупаво положение, заявявайки на всеослушание, че такъв и такъв научен пр... |
�а метода. Доктора беше приел, че жените и семейството ще бъдат само пречка в неговия живот, и затова отбягваше всяко по-дълбоко свързване. Разбира се, по онова време той беше много беден, нямаше родители и скитосваше из софийските тавани. И през ум не му минаваше, че някога ще спечели милиона.
„Ако знаех, че ще стана... |
— Не е необходимо, Тони…
— Разбира се, че е необходимо — прекъсна го тя. — Ако не за теб, за него е абсолютно необходимо. Нямаше да се появиш тук в този час, ако не се налагаше.
— Права си.
— Влизай тогава, но си запуши ушите, докато сложа кафето и го събудя.
Прайс я последва в малкия кухненски бокс.
— Толкова ли ... |
него, завършена пред взора на паметта му и запечатана накрая от смъртта. Убеден по този начин в дълбоко човешкия произход на всичко човешко, като слепец, който желае да прогледне и който знае, че нощта е безкрайна, той е винаги в движение. Скалата продължава да се търкаля.
Ще оставя Сизиф в подножието на планината! Ч... |
а да ме наплашите!
— Истина е, ефенди, не лъжа!
— Вярвам, че е така, но може би само сте сънували. Това помогна. Старецът не искаше да бъде смятан нито за лъжец, нито пък за лунатик, затова каза:
— Не ми се ще абсолютно нищо да ви издавам, но ви моля да не пипате нито дъската, нито върлината.
— Коя дъска?
— На дяс... |
тоящето, ами че това е много „груви“, значи, живеем единствено за настоящето. И ако мотоциклетът работи, какво има да му мислим? Но ако приемем настоящето просто като миг между миналото и бъдещето, просто като един отлитащ момент, тогава да се пренебрегва миналото и бъдещето в името на настоящето е наистина лошокачеств... |
светлина и сенките.
— Гласът ти с прекрасен; да можехме да имаме певица като теб в Сивия храм! Може би някои ден ще дойдеш да пееш при нас.
Деорис измънка някакъв учтив отговор, но се намръщи. Мъжете от сектата на Сивите магове бяха дълбоко уважавани в храма, но жените им бяха обвити в тайнственост. За тях се знаеше,... |
— Само изпълних обещанието си.
Джаганг издиша бавно и дълбоко, сякаш самият той едва се сдържаше да не извърши убийство.
— Ти наистина си забележителна жена — и изключителен опонент.
— Аз съм тази, която носи смърт — отвърна тя.
Той изпрати с поглед мъжете, които отнасяха четирите трупа.
— Самата истина.
После и... |
девет часа и четиридесет и пет минути и почнах да се шляя безцелно из селските улички, чудейки се какво да правя след това… как да постъпя. Трябва да призная, нямах ни най-малко алиби, но ви давам тържествено честната си дума, че не съм стъпвал в кабинета, че не съм виждал втория си баща жив… или мъртъв. Каквото и да ... |
— Спомням си една балада, която бях изоставил, когато станах водач на моята гилдия, тъй като не можеше да бъде обяснена — каза той с израз на благоразумие след като одобрително се наслади на виното. — Песента не е приятна нито като мелодия, нито като думи. Менестрелите развиват известно чувство към това какво ще бъде п... |
з колебание. Той обичаше приятеля си заради неговата общителност, заради веселия му характер, бистрия му ум и безспорната му хитрост, която по никой начин не минаваше границата на честността. Ася се привързваше лесно и много пъти преценяваше работите твърде снизходително. Точно това бяха казали другите, които също може... |
докоснат, а иначе са такива едни талантливи, че уста не отварят — извинявай за противоречието. Искам да кажа, че започнеш ли да спориш с тях, те само ще те погледнат така снизходително, че…
— Виж какво, теб нещо са те прихванали днес! Какво ти става, дявол да го вземе?
Франи нервно тръсна пепелта от цигарата си, пос... |
очите на целия свят… времето изтече.
* * *
Мъртвата тишина беше най-ужасяваща. Високо в небето над Ватикана се появи светла точица. За миг се роди ново небесно тяло… прашинка светлина, чиста и бяла.
И тогава се случи.
Проблясък. Точката избухна, сякаш се хранеше сама със себе си, и обхвана небето в ослепително б... |
се появи някаква възможност.
Мати поклати глава.
— Нямаме време, не знаем за колко ще стигнат дотам, закъдето са тръгнали. А може да ги причакат други. Не. Трябва да го направим тази нощ.
Дамсон на свой ред я изгледа.
— Тази нощ — повтори тя. — Но как?
— Ти как мислиш? Ако са успели да заловят Равнинеца въпреки м... |
и в него писмо, с което уведомяваха Джак, че от „Ескуайър“ биха желали да използват разказа му „За черните дупки“ в началото на следващата година. Щяха да му платят деветстотин долара, и то не при публикуването, а при съгласие от негова страна. Това означаваше половингодишна заработка от преписване на машина и тя хукна... |
с евреите се отвори и отвътре се показа дъщерята.
Не го видя. Носеше в ръце малък метален съд, а лицето й имаше разгневен вид. Потънала в мисли, тя излезе през отворената врата в двора и сви към стъпалата за подземието без дори да го забелязва. Изглежда имаше представа къде отива и това му се стори странно, преди да ... |
множество доходни имения не са от голямо значение за колекционерка като вас.
Граф и графиня Хардкасъл зяпнаха слисано сина си.
— Виждате ли какво имах предвид? — доверително каза тя на лейди Хардкасъл. — Просто не може да устои на изкушението умишлено да провокира другите при всеки удобен случай. Вече му е станало н... |
нспектори. Нищо чудно да решат да пръснат скапаната ви планета на малки късчета. Това вече се е случвало с ваши себеподобни.
— Доколкото съм запознат с нравите, които са типични за вашите човешки общества, всички вие сте склонни към продажност и агресивност, въпреки че обикновено говорите за толерантност в отношенията... |
чете табелката!
Внезапно в ключалката зашумоля ключ. Това бе така неочаквано и необяснимо, че за миг бандитът се забърка. Дали не е Тороманов? Не, той днес няма да идва. Но и човек на Държавна сигурност не може да бъде — не би се пъхал той сам като сляп в опасната квартира! Изведнъж през ума му мина — крадец! Не може ... |
�ямахме картата на ръка, можехме да смятаме, че сме първите хора, които са пуснали котва на това място, откакто островът се е издигнал из глъбините на морето.
Въздухът не трепваше и не се чуваше никакъв звук освен прибоя, който се блъскаше в скалите на половин миля от нас, вън от протока. Особена миризма на застояло и... |
�ендж.“ И го отминах, твърдо решен да продължа към целта си. Тоя следобед то не ме привличаше.
За миг нещо ме подтикна да опитам вратата, за това бяха нужни най-много три стъпки настрана — макар в сърцето си да бях уверен, че тя ще се отвори пред мен, — но после размислих, че така може да закъснея за срещата, от която... |
�аваше да стои недалеч от нея и да се вглежда в любопитните лешояди. Те се бяха събрали в ято и пикираха над горския участък. Един от тях беше толкова дързък, че се спусна между клоните на дърветата, но веднага излетя оттам със силно махане на крилата. Беше очевидно, че тези птици, обикновено носени от въздушните течен... |
ил веднага, щом подушил миризмата.
Ето по този начин за цар бил посочен Дарий, синът на Хистасп. И освен арабите, подвластни нему били всички народи в Азия, подчинени преди него от Кир, а някои — и от Камбис.
Жената на Интафрен
Наскоро след бунта на седемте перси срещу мага един от тях — Интафрен, намерил смъртта... |
Кал е, където обърнете глед.
Как неприветно и грозно е вред!
Сякаше, както се казва, до шия
втънал е целия свят в мръсотия…
Снощи бе тъй, а при утренний свет —
от грозотия ни диря, ни след:
всичко облякла е зимата ранна
в своята бяла, невинна премяна.
Кал е, където обърнете глед.
Как неприветно и грозно... |
рави тогава — прекъсва го Арго.
— Моят Старши-помощник повдигна въпроса…
— Твоят Старши-помощник веднъж вдигна ръка срещу мен — обявява Жрицата. — Единствено моята благосклонност — тя млъква, после продължава с треперещ глас — ме възпира да го… унищожа още в този миг. — Скритото под воала лице навярно е като на скеле... |
�ожението си с това на великите мореплаватели от миналото, като Кук, и неоснователно покрития с черна слава Блай. Те били откъснати от всяка възможност за връзка с дома и семействата си в продължение на месеци — понякога и години — и били принудени да живеят в претъпкани, мръсни помещения в непосредствен контакт с шепа... |
намираше Мека. Според предложения план шефовете от ООП щяха да бъдат изловени по леглата си през нощта от група командоси, да ги натоварят на израелски крайцери и да ги откарат в Израел като затворници. Можеше и да успее.
* * *
Вече бяха готови за последен етап. Пистата бе подготвена, а бегълците щяха да бъдат пре... |
�а паметта.
— Господарю, защо изпратихте него?
— Необходимо бе да проверим доколко влияят остатъчните спомени.
Умът на Дензър кипеше, докато усещаше присъствието на Найър в съзнанието си. Колкото и да му се искаше, не запази спокойствие.
— Използвали сте ни за експеримент?! — вложи сила в мисълта си, като знаеше, ч... |
Париж да ни изпратят Гойар и идете да си легнете.
Мегре седна в колата на кмета, чийто шофьор носеше черна ливрея. Малко преди да се стигне до Белите пясъци, можеше да се види построената на високия скалист бряг вила, което й придаваше донякъде вид на феодален замък. Прозорците бяха осветени.
Докато се возеха, двама... |
а, очистиха се.
15. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16. и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
17. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
18. Как не се намериха и други да се върнат, за да въздада... |
� непредпазливо попаднал в ръцете на Латимър и неговия съучастник Уилсън Камп, човек с най-тъмно минало. Като видели, че непознатият не знае английски и е съвсем безпомощен в ръцете им, престъпниците го държали като пленник в къщата си и с жестокост и глад се опитвали да го заставят да се отрече в тяхна полза от имотит... |
смъртта. Ако си воин, дълго преди смъртта на физическото тяло ще поемеш пътя от подчиняване на смъртта към обителта на щастието. Ние умираме всеки миг, с всяка загуба. Смъртта е илюзия. Винаги живейте истински. Това е вечността.
Нашият страх от смъртта е илюзия. Всяка загуба носи в себе си нещо ново. Като се съпротив... |
слите препускаха и крещяха: ако поне една малка частица от това беше истина. Но това, което каза в действителност, беше:
— Зная, скъпа. Беше съвсем безсмислено. Но както казваш, тя не знаеше какво говори. А… а теб винаги съм те чувствал като моя сестра.
Тя се усмихна тъжно и каза:
— О, някога не те чувствах като мой... |
Стаичката бързо се опразни. Изтощена от емоционалното напрежение, Терез тежко се отпусна в стола на Колийн. Още един изморителен ден беше на път да приключи. Започнал в ранните утринни часове с присъщия й ентусиазъм, той премина през кризата на дълбокото униние, за да свърши с някакво неопределено душевно състояние.
... |
га на пророк Исаия
Глава 1.
1. Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2. Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3. Волът познава стопанина си, и оселът — я... |
и, че точно той е причината няколкостотин от най-известните граждани на планетата да се съберат тази вечер. Той съвсем не очакваше, че от него ще направят своеобразно шоу. Според тукашните обществени правила любопитството означава невежливост. От друга страна… Теоретически вие оказвате чест на някой, ако се възползвате... |
а циркулярна команда: блокирай! Това значи, че от една кутийка в друга никой не ще може да мине. Пущай на север! И това е ясно: във всяка кутийка пущай хората в северна посока, а в другите не ги пущай. Разхлаби блокировката! Това значи, че тълпата изобщо няма да усеща присъствието на чекистите — върви накъдето си искаш... |
ията ни. Но остава въпросът с твоето обучение. Бром очевидно е успял да те научи на много неща и ние скоро ще те изпитаме, за да знаем какви са способностите ти. Елфите ще очакват да отидеш при тях и да продължиш тренировките си, но ми се струва, че няма да ти стигне времето.
— Защо?
— По няколко причини. Най-важната... |
коло цялата сграда патрулират мъже. Макар и неохотно, двете отстъпиха, но едва след като той им обясни, че са му от далеч по-голяма полза, ако са отпочинали и в добра форма. За всички тях бе голям лукс поне веднъж да не се налага да се сменят на пост и да се наспят добре.
Виктор обеща да дойде да изпрати Ричард и Кара... |
пронизвани до насита, при това позеленели и напълнили гащите от страх, докато сред тази бъркотия французите си оставаха, кажи-речи, непробиваеми и с розови приветливи лица, и въоръжени с остроумия като допълнение към техните двеста и петдесет патрона и веселите им щикове, които премаляваха от удоволствие сред тевтонск... |
града.
Капенската врата беше една от най-оживените врати на Рим, тъй като през нея се излизаше на Апиевия път, главния път, от който се разклоняваха пътищата за Сеция, Капуа, Кума, Салернум, Беневентум, Брундизиум и Самниум. И пазачите на тази врата бяха свикнали да виждат хора от различни съсловия, облечени по хиляд... |
средата.
Принцеса Нел я отключи с ключа си и кралят отвори капака на олтара. Вътре имаше две малки машини, едната за четене на лентите, другата за писане по тях.
— Последвайте ме — махна с ръка крал Койот и отвори капак в пода зад олтара.
Принцеса Нел го последва по спирална стълба до малка стая. Свързващите лостове... |
на своите помощници на хълма.
— Храна? Храна? — долетя клокочещ ликуващ отговор.
— Ще похапнем, не бързайте — извика грабителят и се обърна доверително към Франциск: — От два дни, откакто сме тук, нищо не сме яли. Лоша работа. По този път не минава никой.
Франциск кимна. Бандитът продължи да разглежда копието, коет... |
трана по шосето и заплашваше всеки момент да я преобърне. Нанси се бореше с кормилото и правеше отчаяни опити да насочи колата по посока на вятъра.
— Брад! — изкрещя тя.
И в този момент по колата заудряха тежки капки дъжд. Тя започна да се накланя и разбрах, че този път спасение няма — нищо не може да предотврати обр... |
�глява перспектива, беше се превърнала в реалност. Стъпка по стъпка, Хатор безмилостно бе обърнала хода на борбата и бунтовниците не само търпяха поражение след поражение, а бяха застрашени от пълно унищожение. Дори собствените й войски се бояха от нея, защото бе потопила планетата в кръв.
Хатор ръководеше нападението... |
о под формата на паяжина стъкло.
— Снежна топка — каза той. — С камък по средата.
— Да — каза той. — Зверчета малки.
Когато прозорецът беше готов, той се върна обратно в пералнята, сложи дрехите си в сушилната машина и пъхна трийсет цента в отверстието. Седна и взе оставения от някой вестник. Единственият клиент в п... |
�сички в колонията, така че всеки човек го поглъщаше с нея.
Инхибиторите и вирицидите действаха на един и същ принцип. Някой ден, точно както вирусите се бяха научили да се адаптират към всеки земен организъм, щяха да се нагодят и към двата типа химикали и тогава нямаше да има значение колко различни препарата са разр... |
ение, веднъж щом вратата се затвореше, дори ако цената за това бе да премести всички свои неща от шкафа, който току-що бе напълнил, в шкафа на съседната секция. Сега взе по-ниското легло, но за сметка на това нямаше да търпи опитите на родителите му да го развеселяват.
Нуждаеше се от време за мислене.
Разбира се, вед... |
ататък. За Мачко вече не беше твърде важно да го настигне по пътя, защото бе решил да води двете момичета чак до Плоцк, дето би ги завел и самият абат, но той бързаше да отиде при Збишко, затова се силно разтревожи от другата новина: че след заминаването на абата реките били толкова придошли, та съвсем не можело да се ... |
� близо до Били ридаеше, че е изходил всичко, с изключение на мозъка си. Миг след това, той каза: „Ето го, отива, отива!“ Имаше предвид мозъка си.
Това бях аз. Това бе авторът на тази книга.
Олюлявайки се, Били се отдалечи от това видение на ада. Той мина край трима англичани, които наблюдаваха от разстояние този кл... |
ака. С втория удар Билбо уби паяка, после той самият се отпусна на земята и дълго остана да лежи безчувствен.
Когато дойде на себе си, около него вече се процеждаше обичайната мъжделива сивкава светлина на горския ден. Паякът лежеше мъртъв наблизо, а цялата сабя беше изцапана с нещо черно. Това, че беше убил гигантски... |
ие сте тук за…? — попита Фон Шюслер.
Гласът му бе тънък и нежен като на жена.
Дали имаше предвид в Москва или на приема? Меткалф реши, че питаше за Москва.
— Налага ми се доста да пътувам заради работата си.
Той се извърна леко, принуждавайки Фон Шюслер да направи същото, отделяйки се от групата германци, с които б... |
ата „убит при опит за бягство“.
Тогава Касандър прилага друга тактика. Заплашва я, че заради извършените престъпления ще я изправи пред публичен съд. Олимпия не се бои. Тя знае добре колко дълбоко народът почита паметта на нейния син Александър Велики, разчита на подкрепата на общественото мнение и вярва, че едва ли щ... |
хме в дом на аристократ, ще се задоволиш само с един детайл, който ме порази, още на влизане. Екатерина взимаше от голяма порцеланова чиния първокласна шунка и я даваше на два петнисти дога, които се изчакваха и внимателно взимаха парчетата от нежната й ръка. Татко, представяш ли си — шунка! В Олм като дете ни караха к... |
ям с Шол — каза Маквей.
Хониг се поколеба.
— Не знам дали е възможно, хер детектив. Вие сте американец. В Германия нямате никаква власт. Освен ако разполагате с категорични доказателства за извършено престъпление, в което се съмнявам.
Маквей не обърна внимание на възраженията.
— Ще го направим така. Заповед за арес... |
яват ония, които обичат? Аз всеки път знаех предварително какво ще ми каже Андрей Петрович, наистина: моят живот замираше и се подемаше заедно с твоя. Да живее моят Дмитрий!
Той не знаеше какво да й каже. Искаше му се да се хвърли в краката й.
— Забелязах и друго — продължаваше тя, като отхвърляше назад косите му — (... |
�ваше в градската стена. Амата се метна в храстите. Надяваше се да успее да си проправи път между къщите и крепостта, после да слезе към долната част на града, преди монасите да са алармирали портиерите там. В същото време се молеше монасите и часовият да не я погнат. Знаеше, че храстите не са надеждно скривалище. На с... |
е на име Даръл и отначало той не можеше, беше мек и не можеше, ала после го вдигна и онази другата в нея — кресливата, подиграваща се, грозна друга — не посмя да се приближи. Даръл и Дет лежат заедно до настъпването на изгрева, заспали в поза „лъжица“ под луната на Мисисипи. Заслушани в цвърченето на щурците. Заслушани... |
ава овчарка от порцелан. Нейните обувки бяха позлатени, рокличката й — малко подигната и украсена с алена роза, на главата си имаше златна шапчица, а в ръката си държеше овчарска тояжка. Тя беше прекрасна! Редом с нея стоеше малък коминочистач, но майсторът можеше да направи от него и княз, защото това му беше все едно... |
. Той ми нареди да не се движа — поясни капитанът и сви рамене. — Но там имаше толкова много тежко ранени бойци. Мисля, че моята рана не е чак толкова страшна.
— Да, но може да умрете от загуба на кръв, ако не ви бъде оказана помощ. Вървете.
Капитанът отдаде чест.
— Моите почитания, сър. Кълна се, че ще отведа сержа... |
временено“, превърнато в „светско“. Тези Образи са споделили съдбата на Фройдовите прекалено неприлични намеци за сексуалните реалности: просто са променили „формата си“. За да осигурят оцеляването си, Образите са станали „фамилиарни“.
От това не следва обаче, че интересът към тях е намалял. Понеже тези деградирани об... |
зал: „Не чакай твърде дълго…“, на човека, с когото бе летял, с когото бе вечерял, с когото се бяха смели на едни и същи шеги.
Четирима мъже летяха сами и заедно в нощта.
— Проверка на горивото.
Още веднъж гласът на водача проряза тишината, нарушавана единствено от монотонното бучене на двигателя. Още веднъж се дръпв... |
е на голо, каменисто плато, по което нямаше сняг…
… Свихме надясно и отново си върнахме слънцето, после закриволичихме през долина, разположена между високи, безизразни стени от синьосив камък…
… А далече вдясно, черният път продължаваше да ни придружава.
Заляха ни вълни горещина и от почвата се заиздига пара. Сред ... |
�ият, ударен в гръбначния стълб, нямаше никаква надежда да оздравее.
Скоро се разсъмна съвсем и арабите можаха да открият как неприятелят е дошъл толкова близо до лагера, без да бъде забелязан.
На около стотина крачки намериха окоп, внимателно изровен в мекия пясък.
Той се разделяше на други два, по-плитки, и обхващ... |
ността разклащаше твърдостта й. Тя трябваше да помогне на Уиспър, но не беше в състояние да го направи!
— Уиспър — изкрещя Девойката от Вейл.
Черните същества скочиха и се поизвърнаха. Внезапно Уиспър се изправи, хвърли се срещу тях, отхвърли ги с невероятна сила и се спусна към средата на моста и Брин. Черните същес... |
о покровителство би могла да иска от това да бъде омъжена за Ланселот и да стане кралица? А какво ще кажеш за теб? — внезапно попита той.
— За мен ли, господарю? — За момент помислих, че той ми предлага аз да се оженя за Сийнуин и сърцето ми подскочи.
— Ти си почти на трийсет — каза той. — Време ти е да се ожениш. Ще... |
исля, че мога да убедя Луам да се съгласи, стига да разбираш какво ще е отношението му към теб.
— Не ме интересува какво мисли той за мен, Арута. Срещу всичко това, ако пожелае, може да вземе главата ми. — Гласът му отново издаде дълбоката му умора от живота. — Това вече не ме интересува.
— Ще му пратя вест.
Ги се з... |
�е достатъчно пространство, което използвах. Когато се изправих, единият лежеше от дясната ми страната другият от лявата. Сграбчих първия за гърлото и го ударих по слепоочието. За секунда-две по тялото му преминаха конвулсивни тръпки, после той се изпъна и замря неподвижно. Съвсем същото се случи и с втория. След това ... |
о напредък. Но веднъж появила се, тя трудно може да се премахне. Разбира се, било е много човеколюбиво от страна на дзен-учителя да се погрижи и за своите онеправдани братя, чиито природни заложби не са били богати колкото неговите и които, следователно, са могли да пропуснат възможността за достигане до истината. Той ... |
лти цветове, повечето с ограничено разпространение. За да не се допускат грешки при разпознаването на описаните видове, необходимо е набраното растение да се сравнява много внимателно с дадените по-горе описания. Основен белег, по който се различават останалите видове лопен, е, че при повечето от тях прашниците на тичи... |
да си поема въздух. Всичко изглеждаше златисто по краищата, а пред очите ми танцуваха светли петна. Имаше опасност да изгубя съзнание.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Ричард.
Гласът му сякаш идваше от по-далеч, отколкото би трябвало. До този момент не го бях чувала да ругае.
Жан-Клод коленичи до мен. Не с... |
той е просто едно голямо нищо.
Един робот се изкачваше по хълма към тях. Спря в подножието на трапа, на който стоеше Хорас. Удари петите си една в друга и рязко вдигна дясната си ръка за поздрав.
Като гледаше нагоре към Хорас, той каза:
— Вие сте в безопасност, сър. Положението е овладяно.
— Какво положение имаш п... |
роида. Тук беше хладно, тъй като се правеше всичко възможно температурата в Обсерваторията да се поддържа постоянна и толкова близка до тази на повърхността, колкото човешкото тяло да издържи.
Един млад техник разчиташе бавно и внимателно изчисленията на Лъки и ги подаваше на компютъра, контролирайки операциите.
Д-р ... |
ъкнаха на непознатия.
Откриха го в края на тясна пътечка, виеща се под арка от листа и клони и поръбена с корени, които бяха прецизно подредени, за да изглеждат естествени, и в същото време нямаха нито една бучица пръст отгоре си. Пътечката отвеждаше до горска полянка с малко езерце, искрящо в бакърено червено на свет... |
�й това.
Той побутна едно писмо през масата.
То носеше печатен надпис „хотел Токатлиан“ в горния край и гласеше:
„Уважаеми господине,
Бяхте ми посочен като оперативен работник от детективското бюро «Мъкнийл». Бъдете така добър да дойдете в апартамента ми днес към четири часа следобед.“
Беше подписано _„С. Е. Рат... |
азсъждавали така логично като теб, Гард._
И тази идея не струваше пет пари. Ако той можеше да види нещо от три страни, то вундеркиндчетата от Хейвън бяха способни да го видят от „двайсет и три“. Те не пропускаха нищо.
Гардънър отстъпи на колене назад до края на капака и скочи долу. Сега усети болката в издраните си, ... |
акви по точно бяха те, младата жена не можеше да си отговори.
— Благодаря, че дойдохте така бързо, за да ме спасите — рече припряно тя. — Наистина пристигнахте само за миг.
— Може да разчитате на мен и за в бъдеще. А сега се връщайте в леглото си.
Норт помогна на гостенката си да се качи в леглото, дръпна одеялата д... |
�на в спалното помещение.
— В името на всички богове, Када — избухна Гуеран. — Господарката ти го каза, аз ти го казах — не можеш ли да си набиеш в красивата главица, че този мъж не е за теб?
Када веднага се разхълца, извади кърпичка и взе да си бърше очите. Лийса я погали по ръката.
— Гуеран е прав. Хайде, ела да о... |
�ния край, а вдясно врата — очевидно към баня и тоалетна, защото Джанет излезе оттам с хавлия в ръка.
— Стой мирно мама да те избърше. Нямаме горещ въздух тук. Всичко е възможно най-опростено и лишено от автоматика, но и всичко работи.
Тя ме разтърка така, че сигурно светнах, после взех хавлията и направих същото за ... |
�лгогодишен опит в укриването от силите за сигурност.
— Огромен — въздъхна Майлс. — Ами двамата стражи?
— Все още бяха в къщата, когато пристигнаха момчетата от бараярското посолство. Между другото, бараярците платиха ли ни за тази малка услуга?
— Щедро.
— О, чудесно. Боях се, че първо ще поискат да им предадем и В... |
�ка.
— Не много, но то пък и кой ли говори с мен напоследък. Присъстващите се изключват. — Хвърли на Майлс един признателен поглед. — Приятел в нужда се познава.
Майлс се смути при мисълта колко време му беше отнело, докато се навие да дойде тук.
— Не ме мисли за по-добродетелен, отколкото съм, Рене. Най-малко аз би... |
вил за силната си умора. Като минаваха покрай набучените глави, забеляза, че Цуку-сан се прекръсти уплашено, и си помисли: колко е глупаво да бъдеш суеверен… а също и да не се боиш от нищо.
Васалите на Анджин-сан вече бяха наскачали и му се кланяха — много преди Торанага да наближи. Но не и Анджин-сан. Той не помръдна... |
време над чутото, като се мръщеше.
— Тогава значи знаеш коя съм? — рече накрая.
— Казваш се Анона Фрийдландър — отвърнах. — И живееш в Сан Франциско.
— Така ли? Не си спомням. Сигурен ли си?
Гледах ръката й. Беше осеяна с миниатюрни белези. Държали я бяха дрогирана доста време, И в момента беше повече или по-малк... |
е отново и ще можете да останете навън десет минути. Не повече.
— Няма да го направя — възпротиви се Морисън. — Вече го опитахме.
— И аз усетих мислите на Шапиров, макар вие да казвате, че не сте ги почувствали.
— Не сте усетили мислите му. Усетили сте само емоции. Не е имало думи.
— Защото сте изпуснали компютъра.... |
я Баситор. Бастунът падна на пода. От натиска ребрата й изпукаха.
Игър се пресягаше към нея, устройството на главата му грейна още по-ярко. Зад очите й избухна болка. Каран отчаяно се опитваше да си поеме дъх. Реши да попречи на Игър, като насочи дарбата си към устройството, но съзнанието й помръкваше.
Едното й стъпа... |
аше все по-изнервен.
— Това е така, защото „Глендхиловата книга за теорията на отклоненията“ по принцип е почти изцяло за Ричард. Ако разгледаш другите книги, ще видиш, че там празните места не са свързани само с него.
Ан разпери ръце и ги отпусна покрай тялото си.
— Е, добре, предавам се. Не виждам онова, което си ... |
ният министър — уважавана от обществото дама — обичаше от време на време да упражнява властта си, призовавайки различни хора в столицата.
Проектът, свързан с вълната на душата, разбира се, не беше единственият, върху който работеше компанията „Хобсън Мониторинг“. Срещата беше по повод на все още секретния проект „Инди... |
�ницата, разплеска смъртоносно мекия си връх в дебелата кожа и разкъса дупка в плътта му, но без да засегне костта. Тир вървеше на двеста крачки от клисурата, когато куршумът го улучи. Беше вече на близо триста, когато парещият огън го жегна отново, този път в хълбока. Огромното му, масивно тяло не се олюля нито от пър... |
ото, след което извиква: — Коса, грим, гардероб, разкарайте тая патка оттук и не ми я показвайте пред очите, докато не заприлича на шибана офис курва.
Това беше най-страшният ми кошмар. _„Случайно попадане на снимачната площадка на порно филм“_ — определено малко по-страшен от другата ми натрапчива фантазия — _„Неоча... |
рдие и търпимост. Стреми се да умножиш енориашите и лови заблудени души. Помни: виконт Ченсфилд се нуждае от съюзници. Той ще те изпита и ще се убеди, че ти абсолютно във всичко ще бъдеш в негова подкрепа.
— Но тамошният нов епископ…
— Ти сам знаеш от Анджелика, че този протестантски поп преди пет години е изповядал ... |
End of preview.
README.md exists but content is empty.
- Downloads last month
- 3